Вербалната агресия – думите също могат да нараняват

Когато говорим за агресия, често първо си представяме физическо насилие – удар, блъскане, заплаха. Но съществува и друга форма на агресия, която не оставя синини и рани по тялото, а може да остави много дълбоки следи – вербалната агресия.

Обиди, унижение, подигравки, крясъци, заплахи, постоянно критикуване, обезценяване, с които човек е заставян да се чувства нищожен и безполезен. Всичко това е форма на вербална агресия.

И тя не е “по-малко опасна”, само защото няма видима рана.

Думите могат постепенно да променят начина, по който човек вижда себе си. Когато някой често чува “Ти нищо не можеш”, “С теб не може да се говори”, “Ти си виновен за всичко” или “Никой друг няма да те търпи”, тези послания могат да започнат да се превръщат във вътрешен глас.

Особено силно този вид агресия се отразява на децата. Детето все още изгражда представата си за себе си и за отношенията с другите. Когато обидата и унижението идват от възрастен, от когото то зависи и очаква сигурност, думите могат да бъдат преживени много болезнено.

При възрастните вербалната агресия може постепенно да разруши увереността, спокойствието и усещането за собствена стойност.

Понякога вербалната агресия се проявява и чрез т.нар. gaslighting (психологическо манипулиране, при което човек се съмнява в собствените си възприятия, спомени и преценка ). Когато агресорът системно отрича преживяното от другия, изкривява фактите или го кара да се съмнява в собствената си памет и преценка. “Това никога не се е случвало”, “Ти си прекалено чувствителна”, “Всичко си измисляш” или “Проблемът е в теб” могат да бъдат част от такъв модел. Когато това се повтаря, човек може постепенно да започне да се съмнява в себе си и да търси грешката винаги в собственото си поведение.

Затова нека не чакаме да има физическа рана, за да признаем, че някой е наранен.

Често насилието започва с няколко думи.